композѝция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. композѝции, ж.
1. Структура, подреждане и съчетаване на частите на литературно, научно произведение или на произведение на изкуството.
2. Произведение на музиката, балета, архитектурата и др. Музикална композиция. Скулптурна композиция.
3. Теорията за хармонично съчетаване на елементите в музиката, живописта, балета и др., както и учебният предмет. Изучавам композиция. Преподавател по композиция.
4. Скачени един за друг вагони, свързани с локомотив. Влакова композиция.
прил. композицио̀нен, композицио̀нна, композицио̀нно, композицио̀нни.
1. Структура, подреждане и съчетаване на частите на литературно, научно произведение или на произведение на изкуството.
2. Произведение на музиката, балета, архитектурата и др. Музикална композиция. Скулптурна композиция.
3. Теорията за хармонично съчетаване на елементите в музиката, живописта, балета и др., както и учебният предмет. Изучавам композиция. Преподавател по композиция.
4. Скачени един за друг вагони, свързани с локомотив. Влакова композиция.
прил. композицио̀нен, композицио̀нна, композицио̀нно, композицио̀нни.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- композицеа
- композицеъ
- композицея
- композициа
- композициъ
- компузицеа
- компузицеъ
- компузицея
- компузициа
- компузициъ
- компузиция
- кумпозицеа
- кумпозицеъ
- кумпозицея
- кумпозициа
- кумпозициъ
- кумпозиция
- кумпузицеа
- кумпузицеъ
- кумпузицея
- кумпузициа
- кумпузициъ
- кумпузиция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ком-по-зи-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ком-по-зи-ци-я-та | |
| мн.ч. | ком-по-зи-ции | |
| членувано | ком-по-зи-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |