съпоставяне

Речник на българския език

съпоста̀вяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сапоставяне
  • сапуставяне
  • съпуставяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-пос-та-вя-не
членувано съ-пос-та-вя-не-то
мн.ч. съ-пос-та-вя-ния
членувано съ-пос-та-вя-ни-я-та