паралелизъм

Речник на българския език

паралелѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Успоредност.
2. Пълно съвпадане; еднаквост.
3. Спец. В езикознанието — построяване на фрази с еднаква структура. Синтактичен паралелизъм.
4. Спец. В литературата — художествен похват, при който се съпоставят образи или се повтарят стихове и мисли.

Грешни изписвания (15)

  • паралелизам
  • паралилизам
  • паралилизъм
  • парълелизам
  • парълелизъм
  • парълилизам
  • парълилизъм
  • пъралелизам
  • пъралелизъм
  • пъралилизам
  • пъралилизъм
  • пърълелизам
  • пърълелизъм
  • пърълилизам
  • пърълилизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-ле-ли-зъм
непълен член па-ра-ле-лиз-ма
пълен член па-ра-ле-лиз-мът
мн.ч. па-ра-ле-лиз-ми
членувано па-ра-ле-лиз-ми-те
бройна форма па-ра-ле-ли-зъ-ма
звателна форма