уподобяване

Речник на българския език

уподобя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оподобяване
  • оподобявъне
  • оподубяване
  • оподубявъне
  • опудобяване
  • опудобявъне
  • опудубяване
  • опудубявъне
  • уподобявъне
  • уподубяване
  • уподубявъне
  • упудобяване
  • упудобявъне
  • упудубяване
  • упудубявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упо-до-бя-ва-не
членувано упо-до-бя-ва-не-то
мн.ч. упо-до-бя-ва-ния
членувано упо-до-бя-ва-ни-я-та