отъждествяване

Речник на българския език

отъждествяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отъждествъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отъж-дес-т-вя-ва-не
членувано отъж-дес-т-вя-ва-не-то
мн.ч. отъж-дес-т-вя-ва-ния
членувано отъж-дес-т-вя-ва-ни-я-та