пѐсен
—
съществително име, женски род
(тип 50)
Значение
песента̀, мн. пѐсни, ж.
1. Словесна творба, която се пее. Български народни песни.
2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици. Песента на славея. Песента на щурците.
3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения.
4. Епическо произведение с героичен характер. Песен за Роланд.
5. Малка музикална творба.
прил. пѐсенен, пѐсенна, пѐсенно, мн. пѐсенни. Песенно творчество.
• Вечната/старата/същата песен. — Пренебр. Нещо познато, което пак се повтаря.
• Запявам друга песен. — Променям поведението и думите си, държа се различно.
• Изпях си песента.
1. Изживял съм вече живота си.
2. Негоден съм вече за употреба. Тази чанта си изпя вече песента.
3. Нямам вече влияние, власт.
• Лебедова песен. — Предсмъртна творба, последна изява.
1. Словесна творба, която се пее. Български народни песни.
2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици. Песента на славея. Песента на щурците.
3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения.
4. Епическо произведение с героичен характер. Песен за Роланд.
5. Малка музикална творба.
прил. пѐсенен, пѐсенна, пѐсенно, мн. пѐсенни. Песенно творчество.
• Вечната/старата/същата песен. — Пренебр. Нещо познато, което пак се повтаря.
• Запявам друга песен. — Променям поведението и думите си, държа се различно.
• Изпях си песента.
1. Изживял съм вече живота си.
2. Негоден съм вече за употреба. Тази чанта си изпя вече песента.
3. Нямам вече влияние, власт.
• Лебедова песен. — Предсмъртна творба, последна изява.
Грешни изписвания (1)
- песин