химн

Речник на българския език

химн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

хѝмнът, хѝмна, мн. хѝмни, (два) хѝмна, м.
1. Официална тържествена песен като символ на държава или на организация, съюз и др. Национален химн.
2. Прен. Тържествена песен или стихотворение, слово с хвалебствено съдържание. Рецитирам химни.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. химн
непълен член хим-на
пълен член хим-нът
мн.ч. хим-ни
членувано хим-ни-те
бройна форма хим-на
звателна форма