му̀зика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. му̀зики, ж.
1. Само ед. Изкуство за предаване на чувства и настроения чрез съчетаване на звуковете.
2. Само ед. Жанр, произведение на това изкуство. Естрадна музика.
3. Само ед. Изпълнение на такова произведение. Слушам музика.
4. Прен. Мелодика, съзвучие, хармония. Искам да чуя музиката на гласа ти.
5. Разг. Духов оркестър. Музиката засвири хоро.
1. Само ед. Изкуство за предаване на чувства и настроения чрез съчетаване на звуковете.
2. Само ед. Жанр, произведение на това изкуство. Естрадна музика.
3. Само ед. Изпълнение на такова произведение. Слушам музика.
4. Прен. Мелодика, съзвучие, хармония. Искам да чуя музиката на гласа ти.
5. Разг. Духов оркестър. Музиката засвири хоро.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- музека
- музекъ
- музикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | му-зи-ка | |
|---|---|---|
| членувано | му-зи-ка-та | |
| мн.ч. | му-зи-ки | |
| членувано | му-зи-ки-те | |
| звателна форма | — | |