ближен

Речник на българския език

блѝжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

блѝжният, блѝжния, мн. блѝжни, м. Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. Почитай ближните си.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ближин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бли-жен
непълен член ближ-ния
пълен член ближ-ни-ят
ж. р. ближ-на
членувано ближ-на-та
ср. р. ближ-но
членувано ближ-но-то
мн. ч. ближ-ни
членувано ближ-ни-те