прия̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
приятелят, приятеля, мн. приятели, м.
1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения.
2. Вярно и предано същество. Кучето е приятел на човека.
3. Покровител или привърженик. Приятели на книгата.
4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник.прил. приятелски, приятелска, приятелско, мн. приятелски.
1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения.
2. Вярно и предано същество. Кучето е приятел на човека.
3. Покровител или привърженик. Приятели на книгата.
4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник.прил. приятелски, приятелска, приятелско, мн. приятелски.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- преятел
- преятил
- приятил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-я-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | при-я-те-ля | |
| пълен член | при-я-те-лят | |
| мн.ч. | при-я-те-ли | |
| членувано | при-я-те-ли-те | |
| бройна форма | при-я-те-ли | |
| звателна форма | при-я-те-лю | |