привърженик

Речник на българския език

привъ̀рженик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. привърженици, м. Човек, който поддържа някого или нещо; последовател. Идеята има много привърженици.

Грешни изписвания (7)

  • превърженек
  • превърженик
  • превържинек
  • превържиник
  • привърженек
  • привържинек
  • привържиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-вър-же-ник
непълен член при-вър-же-ни-ка
пълен член при-вър-же-ни-кът
мн.ч. при-вър-же-ни-ци
членувано при-вър-же-ни-ци-те
бройна форма при-вър-же-ни-ци
звателна форма при-вър-же-ни-ко