последовател

Речник на българския език

последова̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

последова̀телят, последова̀теля, мн. последова̀тели, м. Човек, който следва някакво учение или примера на някого. Последовател на Буда.

Грешни изписвания (15)

  • последоватил
  • последувател
  • последуватил
  • послидовател
  • послидоватил
  • послидувател
  • послидуватил
  • пуследовател
  • пуследоватил
  • пуследувател
  • пуследуватил
  • пуслидовател
  • пуслидоватил
  • пуслидувател
  • пуслидуватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-ле-до-ва-тел
непълен член пос-ле-до-ва-те-ля
пълен член пос-ле-до-ва-те-лят
мн.ч. пос-ле-до-ва-те-ли
членувано пос-ле-до-ва-те-ли-те
бройна форма пос-ле-до-ва-те-ли
звателна форма пос-ле-до-ва-те-лю