довереник

Речник на българския език

довѐреник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. довѐреници, м.
1. Доверен човек.
2. Разг. Доверител.

Грешни изписвания (7)

  • доверенек
  • доверинек
  • довериник
  • дуверенек
  • дувереник
  • дуверинек
  • дувериник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ве-ре-ник
непълен член до-ве-ре-ни-ка
пълен член до-ве-ре-ни-кът
мн.ч. до-ве-ре-ни-ци
членувано до-ве-ре-ни-ци-те
бройна форма до-ве-ре-ни-ци
звателна форма до-ве-ре-ни-ко