лице

мн. лица̀, ср.
1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице.
2. Прен. Израз на вътрешното състояние на човек. Весело лице. Тъжно лице.
3. Прен. Предна част на нещо. Къщата има хубаво лице. Лицето на кожата е тъмно, а опакото е светло.
4. Прен. Индивидуален облик, отличителни черти. Творческо лице. Политическо лице. Оформям писателското си лице.
5. Прен. Човек като член на обществото, като личност. Две лица чакат в коридора. Като лице от университета. Лице от семейството. Доверено лице.
6. Прен. Граматическа категория на глагола, която показва субекта на действието. Глаголът е във второ лице. Глаголът се изменя по лице.
прил. лѝцев, лѝцева, лѝцево, мн. лѝцеви. Лицев нерв. Лицеви мускули.
• Казвам/говоря в лицето. — Говоря открито, пред човека.
• Гледам в лицето. — Гледам направо, открито, смело.
• Лице в лице. — Открито, непосредствено.
• Физическо лице. — Спец. В правото — правоспособен човек.
• Юридическо лице. — Спец. В правото — организация, имаща определени права и задължения на физическо лице.