лицев

Речник на българския език

лѝцев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. лицѐ

Грешни изписвания (3)

  • лицив
  • лицеф
  • лициф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ли-цев
непълен член ли-це-вия
пълен член ли-це-ви-ят
ж. р. ли-це-ва
членувано ли-це-ва-та
ср. р. ли-це-во
членувано ли-це-во-то
мн. ч. ли-це-ви
членувано ли-це-ви-те