муцуна

Речник на българския език

муцу̀на съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. муцу̀ни, ж.
1. Уста и челюсти при животните. Кучешка муцуна.
2. Прен. Лице, мутра. Направих заешка муцуна.
същ. умал. муцу̀нка, мн. муцу̀нки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • моцуна
  • моцунъ
  • муцунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-цу-на
членувано му-цу-на-та
мн.ч. му-цу-ни
членувано му-цу-ни-те
звателна форма му-цу-но