зурла

Речник на българския език

зу̀рла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зу̀рли, ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла.



мн. зурлѝ, ж. Дървен музикален инструмент с писклив звук, обикновено в турска или циганска музика.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • зурлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зур-ла
членувано зур-ла-та
мн.ч. зур-ли
членувано зур-ли-те
звателна форма