почита̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
почита̀телят, почита̀теля, мн. почита̀тели, м. Човек, който почита някого или нещо; поклонник, ценител. Почитател на красотата.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- почетател
- почетатил
- почитатил
- пучетател
- пучетатил
- пучитател
- пучитатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-чи-та-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | по-чи-та-те-ля | |
| пълен член | по-чи-та-те-лят | |
| мн.ч. | по-чи-та-те-ли | |
| членувано | по-чи-та-те-ли-те | |
| бройна форма | по-чи-та-те-ли | |
| звателна форма | по-чи-та-те-лю | |