почитател

Речник на българския език

почита̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

почита̀телят, почита̀теля, мн. почита̀тели, м. Човек, който почита някого или нещо; поклонник, ценител. Почитател на красотата.

Грешни изписвания (7)

  • почетател
  • почетатил
  • почитатил
  • пучетател
  • пучетатил
  • пучитател
  • пучитатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-чи-та-тел
непълен член по-чи-та-те-ля
пълен член по-чи-та-те-лят
мн.ч. по-чи-та-те-ли
членувано по-чи-та-те-ли-те
бройна форма по-чи-та-те-ли
звателна форма по-чи-та-те-лю