обожа̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
обожа̀телят, обожа̀теля, мн. обожа̀тели, м. Човек, който обожава някого или нещо; поклонник, ценител. Той не познаваше всичките обожатели на дъщеря си. Обожател на хубавите вина.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- обожатил
- обужател
- обужатил
- убожател
- убожатил
- убужател
- убужатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обо-жа-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | обо-жа-те-ля | |
| пълен член | обо-жа-те-лят | |
| мн.ч. | обо-жа-те-ли | |
| членувано | обо-жа-те-ли-те | |
| бройна форма | обо-жа-те-ли | |
| звателна форма | обо-жа-те-лю | |