ценител

Речник на българския език

ценѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

ценѝтелят, ценѝтеля, мн. ценѝтели, м. Човек, който умее да цени нещо, тъй като разбира стойността му. Ценител на българския фолклор.

Грешни изписвания (3)

  • ценитил
  • цинител
  • цинитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ни-тел
непълен член це-ни-те-ля
пълен член це-ни-те-лят
мн.ч. це-ни-те-ли
членувано це-ни-те-ли-те
бройна форма це-ни-те-ли
звателна форма це-ни-те-лю