експерт

Речник на българския език

експѐрт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. експѐрти, м. Специалист, натоварен да даде заключение при разглеждане на въпрос, който е в неговите компетенции.
прил. експѐртен, експѐртна, експѐртно, мн. експѐртни. Експертен съвет. Експертна оценка.

Грешни изписвания (1)

  • иксперт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-перт
непълен член ек-с-пер-та
пълен член ек-с-пер-тът
мн.ч. ек-с-пер-ти
членувано ек-с-пер-ти-те
бройна форма ек-с-пер-ти
звателна форма ек-с-пер-те