1.
помо̀щник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. помо̀щници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- помоштнек
- помоштник
- помощнек
- пумоштнек
- пумоштник
- пумощнек
- пумощник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-мощ-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | по-мощ-ни-ка | |
| пълен член | по-мощ-ни-кът | |
| мн.ч. | по-мощ-ни-ци | |
| членувано | по-мощ-ни-ци-те | |
| бройна форма | по-мощ-ни-ци | |
| звателна форма | по-мощ-ни-ко | |
2.
Помо̀щник
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (7)
- Помоштнек
- Помоштник
- Помощнек
- Пумоштнек
- Пумоштник
- Пумощнек
- Пумощник