помощник

Речник на българския език

1. помо̀щник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. помо̀щници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник.

Грешни изписвания (7)

  • помоштнек
  • помоштник
  • помощнек
  • пумоштнек
  • пумоштник
  • пумощнек
  • пумощник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник
непълен член по-мощ-ни-ка
пълен член по-мощ-ни-кът
мн.ч. по-мощ-ни-ци
членувано по-мощ-ни-ци-те
бройна форма по-мощ-ни-ци
звателна форма по-мощ-ни-ко

2. Помо̀щник географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Помоштнек
  • Помоштник
  • Помощнек
  • Пумоштнек
  • Пумоштник
  • Пумощнек
  • Пумощник