помагач

Речник на българския език

помага̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. помага̀чи, м. Човек, който помага на някого; помощник.

Грешни изписвания (3)

  • помъгач
  • пумагач
  • пумъгач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ма-гач
непълен член по-ма-га-ча
пълен член по-ма-га-чът
мн.ч. по-ма-га-чи
членувано по-ма-га-чи-те
бройна форма по-ма-га-чи
звателна форма по-ма-га-чо