сътрудник

Речник на българския език

сътру̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сътру̀дници, м.
1. Човек, който помага при извършването на някаква дейност; помощник.
2. Човек, който участва в издаването на вестник или списание. Технически сътрудник.
прил. сътру̀днически, сътру̀дническа, сътру̀дническо, мн. сътру̀днически.
Научен сътрудник. — Учен, който работи в научноизследователски институт.

Грешни изписвания (3)

  • сатруднек
  • сатрудник
  • сътруднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сът-руд-ник
непълен член сът-руд-ни-ка
пълен член сът-руд-ни-кът
мн.ч. сът-руд-ни-ци
членувано сът-руд-ни-ци-те
бройна форма сът-руд-ни-ци
звателна форма сът-руд-ни-ко