съдру̀жник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съдру̀жници, м. Участник в сдружение или в съдружие.
прил. съдру̀жнически, съдру̀жническа, съдру̀жническо, мн. съдру̀жнически.
прил. съдру̀жнически, съдру̀жническа, съдру̀жническо, мн. съдру̀жнически.
Грешни изписвания (3)
- садружнек
- садружник
- съдружнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | съд-руж-ник | |
---|---|---|
непълен член | съд-руж-ни-ка | |
пълен член | съд-руж-ни-кът | |
мн.ч. | съд-руж-ни-ци | |
членувано | съд-руж-ни-ци-те | |
бройна форма | съд-руж-ни-ци | |
звателна форма | съд-руж-ни-ко |