ортак

Речник на българския език

орта̀к — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. орта̀ци, м. Разг. Съдружник.
прил. орта̀шки, орта̀шка, орта̀шко, мн. орта̀шки. Орташка къща.
• С дявола ортак ставам. — Разг. Постъпвам нечестно или рисковано, за да постигна нещо.
• Орташка кобила. — Разг. Немарливо извършвана обща работа, неподдържан общ имот.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • уртак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-так
непълен член ор-та-ка
пълен член ор-та-кът
мн.ч. ор-та-ци
членувано ор-та-ци-те
бройна форма ор-та-ци
звателна форма ор-та-ко

Връзки