любѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
любѝтелят, любѝтеля, мн. любѝтели, м.
1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. Любител на музиката. Любител на театъра.
2. Ирон. Човек, който е пристрастен към нещо, обикн. нередно. Любител на алкохола. Любител на игра на карти. Любител на силните изживявания.
3. Човек, който се занимава с нещо в свободното си време не като професионалист. Любител шофьор. Любител спортист.
прил. любѝтелски, любѝтелска, любѝтелско, мн. любѝтелски. Любителски курсове за шофьори.
1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. Любител на музиката. Любител на театъра.
2. Ирон. Човек, който е пристрастен към нещо, обикн. нередно. Любител на алкохола. Любител на игра на карти. Любител на силните изживявания.
3. Човек, който се занимава с нещо в свободното си време не като професионалист. Любител шофьор. Любител спортист.
прил. любѝтелски, любѝтелска, любѝтелско, мн. любѝтелски. Любителски курсове за шофьори.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- лйобител
- лйобитил
- лйубител
- лйубитил
- любитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | лю-би-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | лю-би-те-ля | |
| пълен член | лю-би-те-лят | |
| мн.ч. | лю-би-те-ли | |
| членувано | лю-би-те-ли-те | |
| бройна форма | лю-би-те-ли | |
| звателна форма | лю-би-те-лю | |