дилетант

Речник на българския език

дилета̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дилета̀нти, м. Лице, което се занимава с някоя наука или изкуство без специална подготовка за това; любител, лаик.
прил. дилета̀нтски, дилета̀нтска, дилета̀нтско, мн. дилета̀нтски.

Грешни изписвания (3)

  • делетант
  • делитант
  • дилитант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ле-тант
непълен член ди-ле-тан-та
пълен член ди-ле-тан-тът
мн.ч. ди-ле-тан-ти
членувано ди-ле-тан-ти-те
бройна форма ди-ле-тан-та
звателна форма