ученѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. ученѝци, м.
1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа.
2. Последовател в теория, в изкуството, в науката.
• Частен ученик. — Ученик, който изучава учебния материал самостоятелно, като се явява на изпити в училище.
прил. ученѝчески, ученѝческа, ученѝческо, мн. ученѝчески. Ученически стол.
1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа.
2. Последовател в теория, в изкуството, в науката.
• Частен ученик. — Ученик, който изучава учебния материал самостоятелно, като се явява на изпити в училище.
прил. ученѝчески, ученѝческа, ученѝческо, мн. ученѝчески. Ученически стол.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- оченик
- очиник
- учиник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уче-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | уче-ни-ка | |
| пълен член | уче-ни-кът | |
| мн.ч. | уче-ни-ци | |
| членувано | уче-ни-ци-те | |
| бройна форма | уче-ни-ци | |
| звателна форма | уче-ни-ко | |