калфа

Речник на българския език

ка̀лфа — съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. ка̀лфи, м. Помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане.

Грешни изписвания (1)

  • калфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-фа
непълен член кал-фа-та
пълен член кал-фа-та
мн.ч. кал-фи
членувано кал-фи-те
бройна форма кал-фи
звателна форма кал-фа

Връзки