възпѝтаник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. възпѝтаници, м.
1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.
2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение. Възпитаниците на университета.
1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.
2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение. Възпитаниците на университета.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- вазпитанек
- вазпитаник
- вазпитънек
- вазпитъник
- възпитанек
- възпитънек
- възпитъник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-пи-та-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | въз-пи-та-ни-ка | |
| пълен член | въз-пи-та-ни-кът | |
| мн.ч. | въз-пи-та-ни-ци | |
| членувано | въз-пи-та-ни-ци-те | |
| бройна форма | въз-пи-та-ни-ци | |
| звателна форма | въз-пи-та-ни-ко | |