мераклия

Речник на българския език

мераклѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. мераклѝи, м. Разг. Човек, който има мерак за нещо.
прил. мераклѝйски, мераклѝйска, мераклѝйско, мн. мераклѝйски.

Грешни изписвания (7)

  • мераклиъ
  • меръклиъ
  • меръклия
  • мираклиъ
  • мираклия
  • миръклиъ
  • миръклия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-рак-лия
непълен член ме-рак-ли-я-та
пълен член ме-рак-ли-я-та
мн.ч. ме-рак-лии
членувано ме-рак-ли-и-те
бройна форма ме-рак-лии
звателна форма ме-рак-ли-йо