поклонник

Речник на българския език

покло̀нник — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. покло̀нници, м.
1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места.
2. Прен. Почитател. Поклонник на сладкишите.
3. Ухажор.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • поклонек
  • поклоник
  • поклоннек
  • пуклонек
  • пуклоник
  • пуклоннек
  • пуклонник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-лон-ник
непълен член пок-лон-ни-ка
пълен член пок-лон-ни-кът
мн.ч. пок-лон-ни-ци
членувано пок-лон-ни-ци-те
бройна форма пок-лон-ни-ци
звателна форма пок-лон-ни-ко

Връзки