ухажор

Речник на българския език

ухажо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ухажо̀ри, м. Мъж, който ухажва жена. Тя има много ухажори.

Грешни изписвания (3)

  • охажор
  • охъжор
  • ухъжор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уха-жор
непълен член уха-жо-ра
пълен член уха-жо-рът
мн.ч. уха-жо-ри
членувано уха-жо-ри-те
бройна форма уха-жо-ри
звателна форма уха-жо-ре