любо̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. любо̀вници, м.
1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. Тя има любовник, но мъжът ѝ не знае. Винаги е имала много любовници.
2. Остар. Любим мъж.
1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. Тя има любовник, но мъжът ѝ не знае. Винаги е имала много любовници.
2. Остар. Любим мъж.
Грешни изписвания (5)
- лйобовнек
- лйобовник
- лйубовнек
- лйубовник
- любовнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | лю-бов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | лю-бов-ни-ка | |
| пълен член | лю-бов-ни-кът | |
| мн.ч. | лю-бов-ни-ци | |
| членувано | лю-бов-ни-ци-те | |
| бройна форма | лю-бов-ни-ци | |
| звателна форма | лю-бов-ни-ко | |