следовник

Речник на българския език

следо̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. следовници, м. Човек, който следва идеите, примера, принципите на друг; последовател.

Грешни изписвания (3)

  • следовнек
  • слидовнек
  • слидовник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сле-дов-ник
непълен член сле-дов-ни-ка
пълен член сле-дов-ни-кът
мн.ч. сле-дов-ни-ци
членувано сле-дов-ни-ци-те
бройна форма сле-дов-ни-ци
звателна форма сле-дов-ни-ко