събрат

Речник на българския език

събра̀т съществително име, мъжки род (тип 25) редактиране

Значение

мн. събра̀тя, м. Човек, който споделя идеите, интересите, начина на живот на друг човек.

Грешни изписвания (1)

  • сабрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съб-рат
непълен член съб-ра-та
пълен член съб-ра-тът
мн.ч. съб-ра-тя
членувано съб-ра-тя-та
бройна форма съб-ра-тя
звателна форма съб-ра-те