съученик

Речник на българския език

съученѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • саоченик
  • саочиник
  • саученик
  • саучиник
  • съоченик
  • съочиник
  • съучиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-у-че-ник
непълен член съ-у-че-ни-ка
пълен член съ-у-че-ни-кът
мн.ч. съ-у-че-ни-ци
членувано съ-у-че-ни-ци-те
бройна форма съ-у-че-ни-ци
звателна форма съ-у-че-ни-ко