доброжела̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
доброжела̀телят, доброжела̀теля, мн. доброжела̀тели, м.
1. Човек, който желае доброто на някого, който се стреми да му помогне. Имам много доброжелатели.
2. Ирон. Човек, който се мъчи да попречи на някого; недоброжелател.
1. Човек, който желае доброто на някого, който се стреми да му помогне. Имам много доброжелатели.
2. Ирон. Човек, който се мъчи да попречи на някого; недоброжелател.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- доброжелатил
- доброжилател
- доброжилатил
- добружелател
- добружелатил
- добружилател
- добружилатил
- дуброжелател
- дуброжелатил
- дуброжилател
- дуброжилатил
- дубружелател
- дубружелатил
- дубружилател
- дубружилатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | доб-ро-же-ла-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | доб-ро-же-ла-те-ля | |
| пълен член | доб-ро-же-ла-те-лят | |
| мн.ч. | доб-ро-же-ла-те-ли | |
| членувано | доб-ро-же-ла-те-ли-те | |
| бройна форма | доб-ро-же-ла-те-ли | |
| звателна форма | доб-ро-же-ла-те-лю | |