благодетел

Речник на българския език

благодѐтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

благодѐтелят, благодѐтеля, мн. благодѐтели, м. Човек, който върши добрини, прави благодеяния.

Грешни изписвания (7)

  • благодетил
  • благудетел
  • благудетил
  • блъгодетел
  • блъгодетил
  • блъгудетел
  • блъгудетил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-де-тел
непълен член бла-го-де-те-ля
пълен член бла-го-де-те-лят
мн.ч. бла-го-де-те-ли
членувано бла-го-де-те-ли-те
бройна форма бла-го-де-те-ли
звателна форма бла-го-де-те-лю