благодѐтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
благодѐтелят, благодѐтеля, мн. благодѐтели, м. Човек, който върши добрини, прави благодеяния.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- благодетил
- благудетел
- благудетил
- блъгодетел
- блъгодетил
- блъгудетел
- блъгудетил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бла-го-де-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | бла-го-де-те-ля | |
| пълен член | бла-го-де-те-лят | |
| мн.ч. | бла-го-де-те-ли | |
| членувано | бла-го-де-те-ли-те | |
| бройна форма | бла-го-де-те-ли | |
| звателна форма | бла-го-де-те-лю | |