филантроп

Речник на българския език

филантро̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. филантро̀пи, м. Човек, който обича хората и им помага; човеколюбец.

Грешни изписвания (3)

  • фелантроп
  • фелънтроп
  • филънтроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-лан-т-роп
непълен член фи-лан-т-ро-па
пълен член фи-лан-т-ро-път
мн.ч. фи-лан-т-ро-пи
членувано фи-лан-т-ро-пи-те
бройна форма фи-лан-т-ро-па
звателна форма