човеколю̀бец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
човеколю̀бци, м. Човек, който обича хората; хуманист.
Грешни изписвания (15)
- човеколюбиц
- човекулюбец
- човекулюбиц
- човиколюбец
- човиколюбиц
- човикулюбец
- човикулюбиц
- чувеколюбец
- чувеколюбиц
- чувекулюбец
- чувекулюбиц
- чувиколюбец
- чувиколюбиц
- чувикулюбец
- чувикулюбиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чо-ве-ко-лю-бец | |
|---|---|---|
| непълен член | чо-ве-ко-лю-бе-ца | |
| пълен член | чо-ве-ко-лю-бе-цът | |
| мн.ч. | чо-ве-ко-люб-ци | |
| членувано | чо-ве-ко-люб-ци-те | |
| бройна форма | чо-ве-ко-люб-ци | |
| звателна форма | чо-ве-ко-лю-бе-цо | |