меценат

Речник на българския език

мецена̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мецена̀ти, м. Богат покровител на науката и изкуството. Театрален меценат.
прил. мецена̀тски, мецена̀тска, мецена̀тско, мн. мецена̀тски.

Грешни изписвания (3)

  • мецинат
  • миценат
  • мицинат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-це-нат
непълен член ме-це-на-та
пълен член ме-це-на-тът
мн.ч. ме-це-на-ти
членувано ме-це-на-ти-те
бройна форма ме-це-на-та
звателна форма