1.
сро̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
сро̀дна, сро̀дно, мн. сро̀дни, прил.
1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи.
2. Прен. Който е близък по свойства, качества, характер и др. Сродна душа.
1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи.
2. Прен. Който е близък по свойства, качества, характер и др. Сродна душа.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- сродин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сро-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | срод-ния | ||
| пълен член | срод-ни-ят | ||
| ж. р. | срод-на | ||
| членувано | срод-на-та | ||
| ср. р. | срод-но | ||
| членувано | срод-но-то | ||
| мн. ч. | срод-ни | ||
| членувано | срод-ни-те | ||
2. сроден — мин. страд. прич. м. р.
сроден е производна форма на сродя (мин. страд. прич. м. р.).