рожден

Речник на българския език

1. рождѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

рождена, рождено, мн. рождени, прил. Който е свързан с раждане, с рождение. Рожден ден. Рожден баща.

Грешни изписвания (1)

  • ружден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рож-ден
непълен член рож-де-ния
пълен член рож-де-ни-ят
ж. р. рож-де-на
членувано рож-де-на-та
ср. р. рож-де-но
членувано рож-де-но-то
мн. ч. рож-де-ни
членувано рож-де-ни-те

2. Рождѐн географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ружден