потребен

Речник на българския език

1. потрѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

потрѐбна, потрѐбно, мн. потрѐбни, прил. Който е необходим, от който има потреба, нужда. Потребен човек.

Грешни изписвания (3)

  • потребин
  • путребен
  • путребин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пот-ре-бен
непълен член пот-реб-ния
пълен член пот-реб-ни-ят
ж. р. пот-реб-на
членувано пот-реб-на-та
ср. р. пот-реб-но
членувано пот-реб-но-то
мн. ч. пот-реб-ни
членувано пот-реб-ни-те

2. потребен — мин. страд. прич. м. р.

потребен е производна форма на потребя (мин. страд. прич. м. р.).