дефинитивен

Речник на българския език

дефинитѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дефинитѝвна, дефинитѝвно, мн. дефинитѝвни, прил. Определен, окончателен. Дефинитивна позиция.

Грешни изписвания (15)

  • дефенетивен
  • дефенетивин
  • дефенитивен
  • дефенитивин
  • дефинетивен
  • дефинетивин
  • дефинитивин
  • дифенетивен
  • дифенетивин
  • дифенитивен
  • дифенитивин
  • дифинетивен
  • дифинетивин
  • дифинитивен
  • дифинитивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-фи-ни-ти-вен
непълен член де-фи-ни-тив-ния
пълен член де-фи-ни-тив-ни-ят
ж. р. де-фи-ни-тив-на
членувано де-фи-ни-тив-на-та
ср. р. де-фи-ни-тив-но
членувано де-фи-ни-тив-но-то
мн. ч. де-фи-ни-тив-ни
членувано де-фи-ни-тив-ни-те