съврѐменен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съврѐменна, съврѐменно, мн. съврѐменни, прил.
1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. Съвременно кино. Съвременен български език.
2. Който е от една и съща епоха, от едно и също време с друг. Повечето съвременни на Вазов писатели се учат от него.
3. Който е съобразен с идеите и разбиранията на епохата си, не изостава от времето си; модерен. Съвременни технологии. Съвременен човек.
нареч. съврѐменно. Разсъждава съвременно.
1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. Съвременно кино. Съвременен български език.
2. Който е от една и съща епоха, от едно и също време с друг. Повечето съвременни на Вазов писатели се учат от него.
3. Който е съобразен с идеите и разбиранията на епохата си, не изостава от времето си; модерен. Съвременни технологии. Съвременен човек.
нареч. съврѐменно. Разсъждава съвременно.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- савременен
- савременин
- савреминен
- савреминин
- съвременин
- съвреминен
- съвреминин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съв-ре-ме-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съв-ре-мен-ния | ||
| пълен член | съв-ре-мен-ни-ят | ||
| ж. р. | съв-ре-мен-на | ||
| членувано | съв-ре-мен-на-та | ||
| ср. р. | съв-ре-мен-но | ||
| членувано | съв-ре-мен-но-то | ||
| мн. ч. | съв-ре-мен-ни | ||
| членувано | съв-ре-мен-ни-те | ||