напредничав

Речник на българския език

напрѐдничав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

напрѐдничава, напрѐдничаво, мн. напрѐдничави, прил.
1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек.
2. Който е напреднал в развитието си, по-развит е в някакво отношение от останалите.
същ. напрѐдничавост, напредничавостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • напреднечав
  • напреднечъв
  • напредничъв
  • нъпреднечав
  • нъпреднечъв
  • нъпредничав
  • нъпредничъв
  • напреднечаф
  • напреднечъф
  • напредничаф
  • напредничъф
  • нъпреднечаф
  • нъпреднечъф
  • нъпредничаф
  • нъпредничъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нап-ред-ни-чав
непълен член нап-ред-ни-ча-вия
пълен член нап-ред-ни-ча-ви-ят
ж. р. нап-ред-ни-ча-ва
членувано нап-ред-ни-ча-ва-та
ср. р. нап-ред-ни-ча-во
членувано нап-ред-ни-ча-во-то
мн. ч. нап-ред-ни-ча-ви
членувано нап-ред-ни-ча-ви-те