късен

Речник на българския език

къ̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

къ̀сна, къ̀сно, мн. къ̀сни, прил.
1. Който става към края на определено време, срок. Късно лято. Късна вечер. Късен студ.
2. Който става след приетото или след определеното време. Късен гост. Късна младост. Късна женитба.
нареч. къ̀сно. Дойде късно. Спи до късно.
Рано или късно. — Все някога.

Грешни изписвания (1)

  • късин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. къ-сен
непълен член къс-ния
пълен член къс-ни-ят
ж. р. къс-на
членувано къс-на-та
ср. р. къс-но
членувано къс-но-то
мн. ч. къс-ни
членувано къс-ни-те